Многоточие

Точка след точка
затваряш главите
на живота си,
но историята
все остава незавършена.
Ръката,
сякаш отчуждена
от тялото,
сама отваря нова страница,
едва поставила
точка на предишната.
А точката
изражда се в кълбо
от тел.
И ти се мяташ
оплетена
в самозаблудите,
възникнали
една по една, всяка
в подкрепа на предишната,
а всички те
на първата,
че следващата точка
ще е последната,
избраната
да се превърне
в кръг.