Трето действие

* Да стане по-известно като „Пяната на дните”

Държа в ръка
акта ти за раждане
и ме обзема мистиката,
щампована върху хартията
на гербови лъвчета
и вятърни въртележки.
Сякаш държа в ръце
един от животите ти.
Това е вторият ти акт
за раждане.
Първият навярно
е изгубен
заедно с детската невинност.
Внимавай, нали помниш,
мой котарако в чизми,
че имаш право
само на девет действия
в тази космическа пиеса.

Ще пиша ли някога отново
с драматичния замах
на нервното разстройство,
който преминава
през един ред във втори
и в унеса си
постоянно
превръща „х”-тата
в „ж”-та.
Сякаш изнасилвам думите,
докато търся поетичното
в прането,
готвенето,
чистенето и … … …
в прането.

Успокоява ме да гледам
въртяща се пералня.
Като топла вода
с прах за пране
животът ми някога
беше пълен с пяна.
Хората не са свикнали
да затварят леко
вратата след себе си.
Или силно я затръшват,
или дори без да я докосват
я оставят широко отворена.
Животът ми изстина.
Водата неусетно се избистря.
От някогашната пяна на дните
скоро няма да остане
нито дума.
Само миризмата
на евтин прах за пране.

Ти си моето удостоверение за раждане.
Върху хартията му
е щамповано коте,
гонещо кълбо прежда.
Дали съдбата ми е
да се оплета
в безкрайната нишка
на собствените си съмнения,
бореща се за глътка истина.